март 1, 2016 -
Мистичните Родопи между лятото и есента (част 2)

Ето как продължи бягството ни в Родопите. А как започна то? Прочетете в част едно : )) 

Готови за нови приключения?

Бодри посрещнахме новия ден в очакване на предстоящите преживявания сред природата. Сутрешната гимнастика ни развесели и разбуди груповата енергия. Бърз разбор на плана за деня и с бойна крачка към колите!

Поехме към Дяволския мост в търсене на мистерията около името му и какво дяволско се крие в него. Е, измислихме поне три “неопровержими” теории, снимахме го, въртяхме снимките и убеждавахме другите, че точно заради нашата идея са го нарекли “дяволски”! Никак не се бояхме от легендите, свързани с името на моста, а вместо това се дивяхме на красивата му осанка, издигаща се над реката и устояла във времето! В  крайна сметка усилията ни трябваше да се възнаградят и последва приятен обяд точно под моста..

IMG_4317

Отправихме се към Смолян. Градът, сгушен в полите на планината, до скоро държеше титлата най-дълъг град в България. И наистина ще ви отнеме около 20 минути с кола, за да го прекосите. По-късно ще се върнем отново в Смолян, но сега пътувахме към Каньона на водопадите. Отново поехме през гората, нагоре в планината, а Еленска река ни даваше сили със своите десетки падове и успокояващо ромолене да се изкачваме по красивата екопътека, на която добри хора от Община Смолян са изградили мостчета, стълби и места за отдих… Наслаждавахме се на заобикалящата ни природа без да бързаме и така стигнахме водопада Орфей с неговите 68м. височина. Над него се намираше водопадът Сърцето, а част от групата дори стигна и по-нагоре, за да се наслади на красиви гледки из върховете на Родопите…

IMG_4470

Защо вярваме в „минималния отпечатък върху природата“ ?

На връщане Хепи Митко пренабрегна един от принципите, в които силно вярваме, а именно оставянето на „минимален отпечатък върху природата“, така че да й се насладим без да нарушаваме хармонията. Решил да измери речното дъно, той хвърли няколко камъка в реката близо до водопада, което очевидно разгневи Орфей. Слизайки надолу чухме как започна да гърми и както пее Стефка Съботинова „притури се планината“! Първите капки дъжд започнаха да се стичат по листата на дърветата и скоро преминаха в порой! Happyescaper – ите, които бяха изпълнили насоките на Алекс и носеха дъждобраните си се отърваха по-леко, но другите разбраха значението на израза „мокър до кости“. За щастие наблизо беше посетителският център на екопътека “Каньона на водопадите”, който ни скри от дъжда под навеса си… Там, мокри, но усмихнати успяхме да задържим доброто настроение и да приемем, че все пак сме сред Природата и тя диктува правилата.

IMG_4476

Дъждът понамаля, а извинението на Митко явно беше достигнало до Орфей. На принципа „по-мокри няма да станем“ се отправихме към колите, а с малко по-силно парно и доза позитивизъм към ситуацията след 10 минути вече бяхме в уютния хотел.

Вечерта затоплени и сухи се отправихме към хубава родопска механа. Оказа се, че ще трябва да почакаме доста, за да ни приготвят поръчаната храна. И докато много от другите клиенти на ресторанта се оказваха да чакат, ние научихме, че темпото на Родопите не е същото като забързаното ни ежедневие и успяхме да се насладим на чакането в компанията на интересните хора, които бяха с нас!

По стара Happy Escape традиция .. някои от нас си спретнаха игри във фоайето на хотела, което дълго ще помни присъствието ни!

Когато септември е август..

Понеделник се събудихме и нищо не беше същото. Есента вчера следобед ни показа, че е тук с хубавия дъжд, а сутринта в понеделник беше свежа и слънцето се показа с целия си блясък… Време беше отново да потеглим на път.

Програмата беше амбициозна – Триградското  и Буйновското ждрело, пещерите Дяволското гърло и Ягодинска. И в тесните ждрела, в поредица от почивни дни на  еднолентовия път се бяха струпали толкова коли, че човек можеше да се почувства като в понеделник сутрин в задръстване при ремонт на Цариградско шосе… Образувалото се задръстване обаче ни даде възможност да се насладим на отвесните скали около нас и красивата гледка.

IMG_4819

И ето че не след дълго достигнахме и до Дяволското гърло – красива пропастна пещера, която също е обгърната в мистиката на легенди и предания. Години наред обаче един въпрос остава неотговорен дори за учените, правили десетки експерименти – къде се скрива подземнотечащата река? По нея са пускани всякакви предмети и дори кубици дървета. Всичко това обаче след един момент става непроследимо и се губи някъде, незнайно къде!

IMG_4828

Излизайки от пещерата по над 280-те стъпала нагоре, се събрахме за обща снимка, когато и ние дадохме жертва – Хепи Митко откри, че телефонът му се е понесъл към пропастта в царството на Хадес, но това някак на промени настроението му и той сподели с всички нас, че е спрял да робува на вещите и след като ситуацията не може да се промени, ще я приеме такава, каквато е.

IMG_4847

След поредното задръстване в Буйновското ждрело видяхме и красивата Ягодинска пещера, където дори има образувани и перлички. Те бяха съхранени около прозорци с алуминиева дограма, което явно не събуди само нашето любопитство. Един от посетителите попита: „Защо са поставени тези прозорци, преди ги нямаше?”, а гидът отговори, че преди и перличките са били повече.. Това обясни „иновацията“ в пещерата.

Качихме се по колите и поехме за кратко към село Ягодина, сгушено в полите на Родопа планина. Там, на една красива полянка хапнахме, върнахме се назад в трите дни и безбройните преживявания, които споделихме заедно, поздравихме дъжда, който зареди предния ден със свежест, прегърнахме се и поехме към вкъщи…

IMG_4908

Чакаха ни още 60км. в Родопите между лятото и есента, а пътят все така  криволичеше край бреговете на язовирите Цанков камък и Въча. Не можехме да се разделим с красотата и величието на гледките, които се откриваха пред нас и благодарихме на Природата, която ни даде цялата си красота през тези 3 дни!

IMG_4988

Последни статии
Как да изберем подходящите обувки за бягство сред Природата
февруари 22, 2016
Творчески уикенд за иновации с Global Service Jam
февруари 18, 2016
Митко Василев – сериен Happy Escaper за първото си бягство
октомври 27, 2015