януари 20, 2020 -
Рила в бяла премяна

Сговорна дружина – планина повдига… 

В нашия случай Рила си е достатъчно „повдигната“ и само оставаше да направим сговорната дружина и да поемем към планината… 🙂

Зимен панталон, обувки, шапка, ръкавици, слънчеви очила, хапване, вода, снегоходки, щеки и май сме готови… 🙂

7:30ч., София, мъгливо, тъмно, а ние озаряваме празния паркинг с поредното „Добро утро“ и прегръдка с новодошлия „щастлив беглец“, който се появява сънен от метрото… Правим си инструктажа и потегляме, този път към Благоевград и ски-център Картала…

Една магистрала време, един все още позаспал град и вече стъпваме по снежец… Започва се суетене какво да взема, какво да сложа в раницата, как да закрепя снегоходките, ама защо са ми щеки, взех ли шапката, а температурата е приятните -5 градуса… 🙂

На Картала сме…

Обичайното откриване за всеки Happy Escape, след което вече знаеш повече и за планината, и за хората около себе си и можеш спокойно да поемеш след водача и да „избягаш“, ама наистина, от града, ежедневните неща и хилядите гласчета в главата…

Около теб са само гората, шумът на хрупкавия сняг под стъпките ви и (изглежда) доста приятни хора, с които ще изживееш този уикенд… 🙂

Наклонът е умерен, раницата тежи, но се успокояваш, че „след малко ще изям онези сандвичи и тежестта ще се премести другаде…“ 😉
Минава и снегомобилът, който снабдява хижата – супер, носи стотина бири и още провизии… 🙂

Неусетно минават час-два и пред нас се появява хижа Македония, „кацнала“ на Мечия проход, а красотите на Парангалица ни омайват и крачките стават по леки… Спираме за леко хапване на кантона, „рисуваме дъга“ и се чудим какво можем да сложим в една музикална кутия… 😉

хижа Македония

Следобед, събота, 2166м.н.в., бяла Рила, приятно слънчице, около нулата, почти безветрие и се чувстваш райски… Хапваме по супа, слагаме ръкавичките и си спретваме един опреснителен курс по зимно планинарство…

Защо и как се прави зимен бивак? Как се прави снежна пещера?

Как се работи с лавинна сонда и лавинен уред?

И как да се придвижваме бързо надолу, ако нямаме ски? 😉

Вечерта настъпва, хижата е като дядовата ръкавичка, но на нас ни е уютно и приятно заедно…

Падаме се в най-голяма стая на хижата, която събира (минимум) 24 душици, пожелали да се приютят от студа в зимната планина… Преминаването между леглата малко прилича на онези игри, в които местиш различни фигури, за да извадиш топчето от кутията… 😉
Печката създава уют и доста топлина, а който си е взел тапите за уши, дори спи спокойно… 😉

Утро…

И утрото не закъснява… На слънцето му е малко трудно да изкачи Куков камък и да се покаже, а ние сме „над нещата“…

Хапваме по една (или няколко) пържени филийки, вземаме най-необходимото с нас, слагаме снегоходките (някои от нас за пръв път) и след кратък обзор на това, което мина и това, което предстои…поемаме към Голям Мечи връх…

Към върха…

А този върх не се шегува – „захапва“ те още пред хижата и не те пуска, докато не стъпиш на най-високата му точка… Постоянен наклон, снегоходките и щеките помагат много да се закрепиш и да правиш крачките, а крачките… В замръзналия сняг толкова много крачки със снегоходки създават такъв звук, че ти е трудно да чуеш какво казва другарчето отдясно и трябва да си викате… 😉

Колкото повече се качваме, толкова повече и слънцето следва примера ни… А след като минаваме и около 2400м.н.в., пред нас се открива HD панорама на цял Пирин, Осогово, гръцкия Боздаг, перелишкото било и други дялове на Родопите…

След всеки кол от зимната маркировка се надяваш да дойде най-после билото, а надеждата е силно оръжие, особено когато е споделена измежду цялата група… Ето ни на билото…

Заслужаваше си… Това споделят твоите другари, а погледите не могат да се откъснат от тази 360-градусова панорама…

Хайде надолу…

От тук насетне предстои неприятното за вски планинар… 😉
Ще трябва да слизаме надолу, а това не е толкова лесно при замръзнал сняг, снегоходки и около 45 градусов наклон, но ние вече имаме достатъчно опит и се справяме, без някой да пробва как е снегът отблизо… 😉

Стигаме отново при хижата, хапваме по супа и поемаме към Картала… А бяла Рила ни се усмихва и ни приканва скоро да се върнем пак при нея… Отговорът на тази покана, който звучи в главите ни е : „Хайде, кога?“… 🙂

 

Последни статии
Бягствата през февруари (и защо избрахме точно тях?!)… :)
януари 30, 2020
Мистичните Родопи между лятото и есента (част 2)
март 1, 2016
Как да изберем подходящите обувки за бягство сред Природата
февруари 22, 2016