Това е приказка за седемнадесет приключенци. Не, чакайте, всъщност съвсем не е приказка, това е разказ. Да, точно така, това е разказ по истински случай. Всички съвпадения са напълно неслучайни. Както и неслучайно се случи нашето “бягство” сред природата на Краището докато жарките лъчи на юлското слънце упорито ни нашепваха да тръгнем по магистрала Тракия и право на плажа..
Това е разказ за храбрите подвизи (о, какви подвизи само) на Happy Escapers, които замениха уикенда в града с предизвикателството да се впуснат в търсене на ждрела и водопади, древни кладенци и пътеки през буйната растителност на Краището.
Но нека ви разкажа как започна всичко. Нашите герои всъщност са една от най-интересните части в този разказ. Като се замисля, без тях разказът нямаше да е същият. Някои от тях се познаваха, други – не. Някои дойдоха с приятели, други бяха решени да се запознават с нови и интересни хора. Някои бяха по-опитни в приключенията сред природата, а други – жадни да се докоснат до нея. Всеки един от тях обаче беше толкова различен и пъстър. Макар и привикнали към шума на града, забързаното ежедневие и многото ангажименти, те бяха усмихнати и заредени с енергия още на срещата ни на стадион Васил Левски.
Запознахме се и побързахме да се качим в колите, за да се отправим в посока Трън. Да, онзи Трън, който упорито се е настанил на ръба на картата. Пристигнахме неусетно и нашето приключение започна. Алекс, нашият водач, ни помогна да се запознаем по-добре в една по-различна обстановка, обградени от хълмове, зеленина, свежест. Архитекти, финансисти, интериорни дизайнери, програмисти, маркетолози, рекламни специалисти, студенти, предприемачи .. Толкова интересни хора се бяха събрали в кръг сред природата на Краището, която ни очакваше с отворени обятия!
Оставихме колите, за да се отправим към ждрелото на река Ерма, но ненадейно на един от нашите герои му хрумна, че Сърбия е ехеее, на няколко метра разстояние. Тръгна на разузнаване! С единия крак в България, с другия в Сърбия откри няколко задгранични камъка и се върна благополучно при групата, която с интерес следеше спонтанната хрумка.
Този път наистина се отправихме към ждрелото на Ерма. Не след дълго обаче бяхме изправени пред първото си предизвикателство! Реката беше грабнала в обятията си малкото дървено мостче над нея и ние се оказахме пред дилемата как да преминем прохладните й води. Докато се чудехме, вече имаше храбреци, които събуваха обувките си, за да преминат, готови да асистират и на дамите, за да не се намокрят. Дамите ни обаче се оказаха също толкова храбри и всички заедно се озовахме от другата страна, където нашата пътека продължаваше да се вие из буйната растителност.
Преходът към Ябланишкото ждрело също не беше лесен, а изкачването ни беше затруднено от високите треви и копривата, която се беше настанила точно около пътеката. Знаехме обаче, че гледката си заслужава! Нашите герои пък постоянно се грижеха настроението да е на ниво и в шеги, песни и планинарски дух пристигнахме до Зелени вир. Отпочинахме на големите камъни в реката, покатерихме се на най-високите скали и не пропуснахме да се разходим по камъните надолу по реката.
Дружината бавно, но славно се спусна уверено надолу по пътеката, обратно към колите, за да се отправи на заслужена почивка. Вървейки надолу, съвсем случайно се натъкнахме на импровизирано капанче, в което се намираше главно .. бира. Няма да крием, че се почувствахме сякаш откриваме вода в пустинята и се отдадохме на изкушението.. без шофьорите, разбира се. 😉
И така вече пътувахме към с. Зелениград и с. Бусинци, където милите стопани на къщи за гости ни настаниха, за да отморим и да се забавляваме дружно!
Всички някак успяха да презаредят толкова бързо, че преди вечеря вече бяхме на верандата с поглед, отправен към хоризонта, за да видим залязващото слънце. Спокойствието ни беше “нарушено” от двама извънредни пътници – дружелюбни кучета, с които не пропуснахме да се запознаем и признаваме си, много харесахме!
Преходите през деня обаче си казаха думата и в един момент нямахме търпение за вечерята! А къде да е тя, ако не в местния хоремаг! Домакините бяха се погрижили освен за вкусно хапване и за доброто ни настроение – музика, хора и много забавление. Но нали ви казах – без нашите герои този разказ нямаше да е същият! Разбира се, след вечерята най-неуморните продължиха вечерните забавления и разговори до късни доби.
Всички обаче се събудихме готови за новия ден .. и по едно и също време. Менюто за закуска беше класика – мекици със сладко от боровинки и за наша изненада – сладко от тиквички. Не, не онази оранжевата тиква, която всички толкова обичаме печена. Тиквички, зелени тиквички! Открихме, че няма невъзможни неща! Щом има сладко от тиквички, значи и ние можем да съберем сили и да покорим новите предизвикателства за деня! Всичко започна на площада, селският мегдан! За да загреем за новия ден, направихме бърза физзарядка и успяхме да съберем смяните погледи на местните жители.
Без много да се бавим с нетърпение отпътувахме към музея на керамиката в с. Бусинци. Освен че разгледахме експозицията, научихме и интересни факти от живота на най-известния и последен грънчар, който е запазил традициите на този специфичен вид керамика, смятан за продължител на традициите на средновековна българска грънчарска школа!
Следващата ни спирка беше музея на киселото мляко, където се запознахме с историята на откривателя и имахме възможността да си закупим кисело мляко и млечни продукти. По наши сведения един от нашите герои вече е мотивирал своята баба да закваси домашно кисело мляко и е обещал на следващото бягство да пийваме разхлаждащи айряни!
След това се отправихме към скалния манастир Св. Петка, където имахме възможността да чуем беседа за историята на манастира.
Последната ни и може би най-приключенска част от двудневното приключение беше прехода до древния кладенец, който е на възраст повече от 33 века. Премихаме през шубраци, храсти, девствена природа и успяхме да си проправим път до тази впечатляваща и скрита от погледите на хората красота, съхранила се, умело укрита от природата.
Пътуването ни завърши с “алея на славата” и всички герои се поздравиха за приятно прекараните два приключенски дни. Поехме към домовете си, но мислите ни все още се връщат там, сред красотата на природата, която събра на едно място двадесет жадни за приключения герои..