Май! Онова прекрасно време от годината, когато природата се събужда по-красива от всякога! Май – месецът, през който у нас се заражда неистовото желание за приключения и презареждане след студените дни. Какво по-хубаво време за първото “бягство” на Happy Escape?

През месеца, наситен с толкова много празници, когато повечето от нас обикновено планират традиционните пътувания, ние решихме да разнообразим маршрута! Предизвикахме се да споделим нови емоции с щастливите приключенци, които избраха да прекарат уикенда с Happy Escape и се впуснаха в приключение с нас! Не се чудихме дълго коя ще е нашата първа дестинация и уверено се спряхме на Врачанския Балкан.

Ден 1: Кацнали на една скала

Потеглихме от София и не след дълго кацнахме във Враца. Оттам взехме и последния пасажер, включил се към групата. Излязохме от града и карайки през тесните пътища, осеяни със завои, преминахме през прохода Вратцата. Величествените скали ни обграждаха от всички страни. Леко се навеждахме, за да надникнем през прозорците на колите и да се опитаме с поглед да достигнем острите им върхове. Отвесните скали са най-високите на Балканския полуостров, а измежду тях се чува шума на малка река. Тук-там се виждаха и алпинисти, катерещи се към върховете, защото именно тези скали са „малък рай“ за всички почитатели на алпинизма, а височината, която бяха достигнали смразяваше дъха, макар и погледната от нашата перспектива! Ще се върнем тук малко по-късно, за да се насладим на гледката.

Сега пътувахме към първата си дестинация – полянка в подножието на Балкана, на която се събрахме, за да се сплотим като група и да потеглим по пътя към един от най-красивите водопади – Боров камък. Нашите приключенци споделиха своите очаквания да се откъснат от забързаното ежедневие, да се опитат да оценят малките неща около себе си като се докоснат до природата. Не на последно място споделиха, че искат поне за уикенда да се опитат да не използват телефоните и лаптопите си и да се отърсят от усещането за напрежение. Ето как всички се предизвикахме да изживеем „дигитална детоксикация“ и да ползваме техниката с нас възможно най-ограничено, за да усетим напълно изживяването, което ни предстоеше.

Тръгнахме уверено нагоре по планинска пътека, знаейки, че ни очакват предизвикателства, но готови да се справим с тях. След силна буря паднали дървета бяха препречили пътеката на места, което направи иначе умереният преход, доста интересен. Пред нас с бодра крачка мина група, също запътила съм към водопада. Разменихме информация за състоянието на пътеката и се запознахме с малките планинари тръгнали нагоре, които тичаха около нас и с увереност можем да кажем, че въпреки крехката си възраст, бяха отлично екипирани и подготвени за прехода.

Занимахме умовете си и с логически загадки, отговорите на които дълго време ни мъчиха (някои дори и на другия ден!) и в приятни разговори и преодоляване на изпречилите се дървета, достигнахме до дървена тераса на висока скала, от която се разкриваше великолепна гледка към раззеленилите се хълмове. След като се насладихме на „реалния wallpaper“ продължихме пътя си към водопада. Ето, че покрай водите на река Лева достигнахме до водопад Боров камък. Водите му падат от над 60 метра и със сигурност е една от гледките, които си заслужават! Полюбувахме се на величествената красота, но продължихме изкачването си,  за да достигнем върха на водопада, където беше планиран нашият обяд. Със сигурност едно от най-екстремните места, на които сме обядвали – на 60-метрова скала, чувайки падащите води на водопада под нас и с най-невероятната гледка, откриваща се пред очите ни! Запечатахме емоциите в съзнанието си и след почивка и презареждане, с нови сили продължихме надолу по пътеката, за да се върнем на изходната точка. Стръмната пътека се оказа предизвикателна за усмихнатата HR специалистка Ани, която с настроение спусна няколко „ски слалома“ за по-бързо слизане, но пък искрено се забавляваше! (След това ни се похвали, че се е екипирала с чисто нови туристически обувки за следващото бягство с нас)

Малко преди края на пътеката природата ни поднесе друго предизвикателство. Чухме как едри капки падаха върху листата на дърветата и скоро заваля достатъчно силно, че да ни накара да се спрем в една от дървените беседки. Заслушахме се в звуците на природата, замълчахме. Затворихме очи. Там, под дървената беседка, мълчахме и слушахме дъждовните капки, малката река, която немирно се удряше в брега и песента на птиците. Дъждът постепенно намаля и ние бяхме готови да продължим пътя си. Презаредили сред свежестта на гората, се качихме в колите, за да се отправим отново към прохода Вратцата, където се намираше нашето настаняване за вечерта. Пристигнахме в малкото хотелче и някои от нас се насладиха на кратка, но заслужена дрямка, докато други неуморно търсеха нови приключения и се отправиха да разгледат околностите.

Вечерта обаче всички се събрахме на вечеря. Оказа се, че ще споделим ресторанта с гостите на абитуриентски бал, който се случваше същата вечер на същото място. Е, няма да крием, че се включихме в хората, а местните ни приеха доста радушно! След това продължихме с тежкия арсенал… настолни игри, с които много се забавлявахме. Предизвикахме въображението си и творческото си мислене и с добра доза смях и хубаво настроение сложихме края на един запомнящ се ден!

Ден 2 Спускане в известно неизвестното

Събуждаш се и виждаш величествените скали на прохода Вратцата. Около тях се вие сутрешна мъгла, а дърветата се извисяват около пътя. Събуждаш се с усмивка! Готов си за нови приключения и изживявания, а те тепърва започват!

Хапваме набързо в ресторанта на хотела, а по-ранобудните вече са на няколко кръгчета с водните колела в изкуственото езеро наблизо. Бързо правим загрявка. Строй се, преброй се и потегляме към пещерата Леденика.

Откриваме, че пространството около пещерата доста се е променило от това, което някои от нас помнят. Нови съоръжения, пътеки, приключенски инсталации, открита сцена, новопостроен център и редица атракциони. Е, не сме съвсем съгласни, че това е най-успешното облагородяване на туристически обект и със сигурност трябва да се обърне значително внимание на изграждане на съоръженията по начин, по който биха оставили минимален отпечатък върху природните обекти, както и запазването им максимално близки до автентичния им вид.

Пещерата обаче ни предложи прохладата си и редица интересни скални образувания. Обясненията на гида ни потопиха в атмосферата напълно и с интерес преминавахме от галерия в галерия. Разбрахме и че периодично в главната зала се провеждат симфонични концерти и дори си обещахме някой ден да дойдем специално за някой от тях. Поради високата влажност обаче посетителите могат да им се насладят за доста ограничено време.

След като разгледахме пещерата се отправихме към близката полянка, която обещаваше още един приятен обяд сред природата. Компания ни правиха няколко коне, които спокойно пасяха, на фона на зелените хълмове – идилия! Споделихме обяда, споделихме истории, разкази и научихме повече един за друг. Някои дори ни разказаха за себе си пред обектива на Happy Escape, така че скоро очаквайте да видите и първите приключенци почти „на живо“!

Изненадата

Никак не ни се тръгваше, но знаехме, че има още една дестинация, която със сигурност си заслужава. Затова отново потеглихме по тесните пътища, виещи се между планината. След кратък преход по планинска пътека се озовахме на скрито от повечето туристи кътче!

Времето сякаш беше спряло. Тишината и спокойствието на това място, бавно ни обгръщаха.

Това беше и последната спирка от нашето първо бягство! Събрахме се, за да си благодарим и да споделим как се чувстваме след прекрасните моменти в природата заедно. Първото бягство на Happy Escape беше наистина специално, а за това ще държим отговорни главно страхотните приключенци, които избраха да споделят пътешествието с нас! Благодарим ви и до нови бягства!