септември 3, 2015 -
С машина на времето се връщаме към българските традиции в Жеравна

Колко често си мечтал да пътуваш във времето? Да надникнеш в живота на своите предци – как е минавал денят им, как са се забавлявали, какво са слагали на трапезата?

Доколкото ни е известно, „машина на времето“ все още никой не е сътворил (а с такова нетърпение вече я чакаме), но пък за сметка на това из целия свят хората са намерили начини да претворят битието на своите предци и да се потопят в една различна атмосфера на миналото, макар и за ограничено време.

За наше щастие такава възможност има и съвсем близо до нас – Международният фестивал на народната носия в Жеравна, на който само с един „скок във времето“ можем да се върнем 100-150 години назад в българското битие и житие. Тази година „скочихме“ назад във времето и „отскочихме“ до Жеравна в приятната компания на Happy Escapers, готови да предизвикат себе си с едно по-различно изживяване! По-различно, защото Фестивалът си има някои правила или така нареченият Правилник. За пълноценно изживяване и тотално „изключване“ от настоящето, организаторите са предвидили няколко условия, които ще ви гарантират успешно и щастливо пребиваване във фестивалното пространство. А ето и най-важните от тях, преди да ви разкажем за нашето преживяване:

  1. Забравете за съвременното си облекло. За да бъдете допуснати, трябва да сте облечени в традиционно облекло от XIX в. За улеснение фолклорните носии, могат и да са на други народи, ако притежавате такива. Допуска се и свещеническо расо, четнически облекла или военни униформи. Запасаните старовремски оръжия и допълнителни аксесоари са плюс.
  2.  Ако прабаба ви не е ползвала нещо, не може да влезете с него. От фотоапарати, телефони, ръчни часовници, слънчеви очила до пласмасови бутилки и найлонови торбички. Организаторите са се погрижили да осигурят снимки по време на фестивала, а и винаги можете да се щракнете преди началото му отвън. Другото няма нужда от обяснение – забрадки, плетени торбички, бъклици за напитки и т.н. Алтернативите са много и ви гарантираме, че няма да ви липсват толкова предметите, които сме свикнали да ползваме днес в ежедневието си.

21

Ще бъде облачно с проливни дъждове.

Това вещаеше прогнозата за времето малко преди нашето заминаване! Обещанията за проливни дъждове и бури будеха леко притеснение у групата „бегълци“. Нито един от тях обаче не се отказа да се потопи в автентична българска обстановка, а прогнозите за дъжд само ни подсетиха добре да се подготвим с топли резервни дрехи и дъждобрани.

И ето, че денят дойде! Три коли пълни с ентусиасти (някои за трети път бягаха с нас, а други – бяха новобранци) от маркетолози, рекламисти, IT-специалисти до обучители и учители, та дори управител на болница, се отправиха към село Жеравна. Там, на живописния хълм с вековни дървета Добромерица, в широкото подножие, на голямата поляна щяхме да станем свидетели на народните веселия, нестинарските танци и надигравания, кръшните хорА..

Пътуването обаче също беше част от приключението. Още в София получихме ключа за „активиране“ на машината на времето, заедно с инструкция за употреба, в която намерихме първите си предизвикателства! При даден (последен онлайн) сигнал, всички се потопихме в магията на българската народна музика, за да се подготвим за това, което вече ни чакаше в Жеравна. Докато пътувахме опознахме и спътниците си със специалните предизвикателства, които провокираха изобретателността ни.

Добре дошли във времето на Възраждането по българските земи!

Ето, че пристигнахме и се заехме да разпъваме палатките в обособения палатков лагер. За голяма част от ескейпърите и палатките бяха вълнуващо ново преживяване, защото за първи път щяха да се предизвикат да спят на открито.  След това се захванахме с преобразяването си в „българи от старо време“. Облякохме носиите и завършихме външния си вид с аксесоарите, които предварително бяхме подготвили. А за да сме в тон с автентичното облекло, на някои се наложи да приложат иновативни методи като облепяне на марката обувки с черен изолирбанд, за да не бият на очи като „модерни“.

Събрахме се в хепи кръгче и споделихме резултатите от предизвикателствата по пътя и какво очакваме да ни се случи през уикенда извън града. Дигиталната ни детоксикация започна в този момент и с пълна сила задействахме машината на времето! Само една мисъл постоянно изплуваше в съзнанието ни – дъждът! Единодушно решихме, че няма как да не се застраховаме с един ритуал против дъжд. Не беше трудно да измислим какъв да бъде той, докато манерката с домашна ракия беше пред очите ни.. и така всяка глътка ни пазеше от намокряне!

14

Пременени тръгнахме на разузнаване.

По-нагоре, извън палатковия лагер и в самата гора се намираше чаршията със занаятите и вкусните гозби, както и малката сцена, на която се провежда прегледа на фолклорните състави от страната и чужбина. Тази година имаше дори и импровизирано дървено виенско колело със сламени седалки за малките малчугани. На чаршията всеки гладен можеше да намери кайве, сладък салам, тиганици, сирене и кашкавал, пърленки, лимонада и бира, ракия и вино, лютеница, скара, домашно сладко и плодове, а в единия ъгъл се въртяха десетина чевермета и в един юнашки тиган се приготвяше нещо, което така мирише, че ще си оближеш пръстите след него…

Различни занаятчии представяха своя труд – кожени и дървени изделия, плетени кукли, различни автентични бижута, ковано желязо – за всекиго по нещо…

И понеже вече беше време за обяд, разположихме чергите на поляната и Алекс извади от торбата хепи баница, кисело мляко и лютеница в калени гърненца. През това време нашата „трапеза“ се отрупа и с други вкусотии от близките сергии и си стана една подобаваща хепи трапеза! Усилено се пазехме и от дъжда с нашия ритуал и манерката обикаляше веселите ескейпъри.

До нас бяха седнали баба и дядо, които блестяха със своя арсенал от оръжия и естествено серийната хепи ескейпърка Вени ги привика при нас. На драго сърце ни демонстрираха ножове, пистолети и пушки, че даже и ни дадоха да пробваме да стреляме с тях, а Вики дори научи как се зарежда револвера с барут… Ей това се казва приключенски обяд!

27

По-долу на поляната народните танци не спираха и след хубавото хапване всички се пръснахме да разглеждаме занаятите и другите местенца из фестивала. И понеже групата се раздели и не можехме вече да изпълняваме заедно ритуала срещу дъжд, първите капки стигнаха земята. Оттук-нататък, скрити под импровизиран заслон от няколко чадъра и един найлон, част от групата упорито опитваше да спре дъжда с многократни изпълнения на ритуала до пресушаване на манерката.. Криси и Ели пък не се уплашиха от капките и направиха няколко кръгчета народни танци с другите 300 човека, които танцуваха неспирно под дъжда!

32

Гледката на танцуващите под дъжда хора беше магическа!

Дойде и времето за конкурса по двойки за танци и нашите Митко и Рони (които Вики записа за участие без да ги пита) трябваше да премерят танцувални умения с още 15 двойки! Беше голяма забава и въпреки, че „агитката“ ни беше малка на фона на останалите поддръжници, ръкопляскахме силно и сме много горди, че се престрашиха да участват..

Слънцето постепенно залезе, големия огън се разгоря и започна да събира хората около себе си като магия, въпреки дъжда, въпреки всичко… И ето ги нестинарите, които като в транс танцуваха по жаравата…

Нощта беше интересна, с много и звънливи капки по палатките и тук-там някой камък под палатката ти подарява СПА-процедура, точков масаж. И звездите потрепват като хиляди нощни светулки..

Утрото беше слънчево, но студено, затова се разходихме до площада в Жеравна, където направихме традиционните разгряващи упражнения. После за наше щастие намерихме и кафе и палачинки, които ни дадоха допълнителни сили да съберем палатките и багажа.

49

За финал отново се събрахме в хепи кръгче, за да споделим как се чувстваме след изпъстрените с емоции моменти и да поемем на път с усмивка.

А след два часа вече седяхме удобно на един рибарник между Калофер и Карлово и хапваме вкусна пастърва. Тук свършва и дигиталната детоксикация и се започва споделянето на снимки и проверка дали нещо не се е случило с Facebook докато сме отсъствали от „пространството“.. Щастливи, поехме към дома!

 

Последни статии
Мистичните Родопи между лятото и есента (част 2)
март 1, 2016
Как да изберем подходящите обувки за бягство сред Природата
февруари 22, 2016
Творчески уикенд за иновации с Global Service Jam
февруари 18, 2016