Лятото е в разгара си и не пропуска да ни напомни това с високите температури и парещото слънце! Да си на плажа със студено питие в ръка, поглед към морските вълни и солените следи е доста изкушаващо, но, за добро или зло, не всеки може да изкара цяло лято далеч от града и от работното място. С носталгия към морето и поглед към Витоша се замечтахме отново да презаредим с хубави емоции сред природата. Позамислихме се, че не е нужно да си много далеч от града, а и той също има своя чар, но със сигурност трябваше да сменим перспективата! И Voilà.. в съзнанието ни изплува красива нощна София. Знаехме и точното място, от което можем да я видим „от птичи поглед“ – връх Камен дел.

Да сменим перспективата

Повечето хора са чували за Копитото и дори са стигали до там, за да видят София от високо. Макар и по-малко популярен Камен дел предлага съвсем различна гледка – от Казичене до Обеля – София и Западните покрайнини се разкриват като в Google Maps!

Нашата идея харесаха и група от 24-ма Happy Escapers.. и едно куче, които с ентусиазъм се включиха в „кратката забежка“ след работа. И въпреки че беше четвъртък, приключенците не се поколебаха да предизвикат себе си с едно по-различно вечерно забавление.

Ето че настъпи денЯТ – 30. юли, четвъртък

17:10 ч. – времето е мрачно, задачите не спират, прогнозата не вещае нищо добро – задава се гръмотевична буря, а в Люлин планина се изсипва порой! Това обаче не спира 24-ма приключенци, заедно с Алекс и Влади от нашия екип, както и един прекрасен лабрадор да се отправят към Боянското ханче. 1,2,3,4,5 коли поеха оттам право към Витоша и хижа Тинтява, от която тръгва пътеката за Камен дел и хижа Алеко.

С нас имаше и „серийни ескейпъри“ – Вени, Рони, Дени, Надето, Стефан и Митко не пропуснаха и това мини-бягство! А този път се присъединиха и ентусиасти от Перник. С толкова много позитивно настроени хора, как да не тръгнеш с нагласата, че времето е с нас и ще си спретнем запомнящо се изживяване!

Импровизираният ни кордон се движеше в комплект по планинските завои нагоре, но от време на време колоната се разкъсваше и загубвахме някой от полезрението си, заедно с мобилния обхват. Нямаше обаче как да не стигнем заедно пред хижа Тинтява около 20:00 ч. привечер, където ни посрещна хижарят, озадачен от голямото сборище по никое време. След като учудването премина, любезно ни помоли да паркираме малко по-организирано, защото „чака гости“.

Готови за среща с хиляди светулки?

След като настанихме колите пред хижата, имахме възможност да се поогледаме – с кой още ще приключенстваме. Събрахме се вече в голямата група и се представихме един на друг, като споделихме „Защо избягах днес?“. Имаше бегълци, които се надяваха да избягат от жегата, други – от работа, а трети – от града като цяло. Не липсваха и такива, които просто обичаха да „бягат“ сред природата и използват всеки удобен момент, за да го направят.

Преброихме се и всеки запомни своя номер. След кратки, но важни инструкции за безопасност и последни приготовления (които включват и задължително намазване със спрей против комари, за да не отнесат групата), тръгнахме уверено нагоре.

В гората беше валяло и от време на време някоя капка се търкулваше от листата и падаше, за да ни охлади. Неусетно достигнахме и средата на маршрута – каменопад между две гори. Преброихме се и Алекс уточни, че това е маркер за средата на пътя, за да се ориентираме къде сме, когато се стъмни. На излизане от гората пред нас се откри върхЪТ. Камен дел със своите почти 1900 метра надморска височина се открояваше с големите камъни, търкулнали се надолу по него.

Ето, че достигнахме и своята дестинация. Настанихме се удобно горе, извадихме „гала вечерята“ от раниците си и се разговорихме сладко за .. всичко.

Стъмва се.. София светва.. Луната над нас също!

Капват няколко капки дъжд, които успяват да внесат лек смут в групата, но нещата бързо се успокояват и се разминаваме с това предизвикателство! Продължаваме увлекателните разговори, а светлините на града примигват игриво в далечината пред погледите ни. Гледката определено е прекрасна, но ето, че настъпва и моментът да потеглим обратно към колите.

Преброяваме се, отново си припомняме указанията за безопасност и върволица от светулки тръгва надолу към изходната ни точка!

Вече е тъмно и гората е притихнала. Изчакваме се, помагаме си взаимно и скоро стигаме до колите. Всеки сподели как се чувства и какви емоции е изживял. Оплаквания не липсват, но за щастие единствените са, че нашето нощно приключение е “много кратко ”.  Изневиделица „серийните ескейпъри“ се втурнаха за обща прегръдка и ни показаха колко силни са отборният дух и заряд!

Отправяме се към колите и комфорта на дома и поглеждаме нагоре към планината, която ни зареди с много енергия! Вече сме готови да посрещнем петъчния ден с усмивка и да си помечтаем за следващия момент, в който ще се докоснем до красотата на природата!